Standart News

Години наред Панчо Малезанов и Любомир Терзиев се борят с институциите с едничката цел да получат иначе гарантираното им от закона право да отглеждат децата си. Двамата живеят разделени от майките на хлапетата си. Малезанов има момиченце, а Терзиев момче. Адът за тях започва, когато чуват думите на съда - "Детето е присъдено на майката".
Художникът Панчо Малезанов има право да вижда дъщеря си 3 съботи и недели в месеца, 30 дни през ваканциите и два дни през седмицата от 16 до 20 часа. Бившата му съпруга обаче не разрешава тези срещи под различни предлози. Според Малезанов дъщеричката му е "насъсквана" срещу собствения си баща. Често детето остава зад затворената врата, а обяснението на майката е "дъщеря ти не иска да те види". Тя дори е завела дело, за да ограничи контактите на момиченцето със своя баща. В момента случаят е във Върховния касационен съд. "Магистратите трябва да имат предвид, че детето може и да е било "обработвано" предварително какво да говори, а не просто да го слушат пасивно и да кажат: "Ами щом то казва така, значи ние ще решим така", отбелязва бащата. "Аз съм пуснал писма до парламентарните комисии за младежта и спорта и правната, но все едно, че не съм го правил", добавя той. Според него няма никаква реакция на съд и на държава по много ясни дела, в които един детски живот е заложен на карта. Историята на Любомир Терзиев е подобна. Той обаче няма брак с жената, с която е живял. Ражда им се син, но след 6 г. идва раздялата. Детето е дадено на майката. А Любомир има право да го вижда всяка втора и четвърта събота от месеца, и то, само по 9 часа. "Режимът, в който ми дават детето е мизерен, обиден, нечовешки", негодува Терзиев. За него ходенето по мъките започва през 2001 г. Тогава синът му е бил на 9 г. Дотогава Терзиев е виждал детето си, когато успее да го вземе от детска градина или училище, но от социалната служба "Красно село" му забраняват да остава насаме с детето. Той пише жалби до Агенцията за социално подпомагане и до Държавната агенция за закрила на детето, но те си прехвърлят топката. Родителите на Терзиев също са водели битка в съда, за да могат да общуват с внука си. "Със своите действия и актове обаче монополният състав "Брачна колегия" на Софийски градски съд лиши и детето, и моите родители от правото им да общуват нормално. Магистратите назначиха една удобна експертиза, която да каже, че синът ми може да бъде изслушван само пред лекар", гневи се на системата Терзиев.
Мъката на родителите и общата им съдба ги обединява във фондация, която се нарича "Деца и родители - отново заедно". Основателката е д-р Гиргина Стоянова, която също е лишена от обичта на своето дете. Нейният син е вече на 18 г., но майка му продължава да го чака. Тя вече се бори и за много други хлапета, засегнати от липсата на правилен подход от страна на институциите към т.нар. ПАС синдром (Синдром на отчуждаване на детето от единия родител). Стоянова подготвя дело до Страсбург и мечтае за справедлив детски съд в собствената си държава. Фондацията "Деца и родители - отново заедно" сe бори и за спешни промени в законодателството. Те са изготвили проект за промяна на Закона за закрила на детето и Семейния кодекс. Според тях неправилното родителско поведение трябва да се наказва с глоби и по-висока издръжка. Във фондацията вече могат да се похвалят с постижения в посредничеството със социалните служби при конфликтите с детето и при търсенето на пътища за справянето с ПАС синдрома. През 2006 г. заедно с белгийски партньори те са помогнали за обучението на магистрати от Софийския районен съд за справяне с този проблем. "Какво правим обаче, след като върховните съдии все още не са обучени да преодоляват този важен проблем, а те са крайна инстанция и последната дума е тяхна", умуват във фондацията.
Мария Максимова