Standart News

Галина Кубратова
 председател на фондация "Психологическа подкрепа"
 

---

 - Г-жо Кубратова, защо в някои случаи, когато детето остане при единия родител, то изпитва агресия към другия?
 - Това е синдромът на родителското отчуждаване. Той е подобен на Стокхолмския синдром. Когато терористи отвличат заложници на Стокхолмското летище и ги държат много време в плен, жертвите се привързват към терористите. Когато полицаите ги освобождават, една от заложничките се вкопчва в насилника и казва "няма да се разделя с него, аз го обичам". Тук аналогията е трудна, защото това е родител, а не терорист, но ефектът е същият. Синдромът на родителското отчуждаване е семейно емоционално насилие върху детето. Задържането на детето е чист егоизъм, защото то има нужда и от двамата родители. По света например една седмица детето е при единия родител, една седмица е при другия. В някои щати на Америка пък родителите нямат право да живеят в различни градове.
 - Може ли да се предвиди синдромът на родителското отчуждение?
 - Има качества на родителя, които могат да се проверяват. Едно от най-важните е склонен ли е родителят, при когото живее детето, да го предостави на другия.
 - Такива тестове правят ли се у нас?
 - Не. Това са 10 критерия за родителска годност и, ако запознаем с тях съдии, адвокати, вещи лица, социални работници, те ще могат правилно да оценяват. Концептуалната рамка на синдрома би дала възможност да се атакува и промени семейният кодекс. Например в него трябва да има текст, в който да е записано, че съдът може да задължи двамата спорещи родители, които водят тежка фамилна война и увреждат детето си, да отидат на медиация. Те са длъжни да изкарат няколко сесии, в които специалист да работи с тях и да им обяснява какво причиняват на рожбата си. Ако този синдром го има, човекът не подлежи на оправяне и интересите на детето са нарушени. Значи автоматично трябва да стане прехвърляне на родителските права. Защото е видно, че този родител е негоден, той е обсебен от манията си за отмъщение и употребява детето.
 - Трябва ли да има промяна и в друг закон?
 - Промяна трябва да има и в Закона за закрила на детето. Защото, ако се докаже, че то е жертва на втора или трета степен на синдрома, трябва да попадне в категорията дете в риск.